Додето ме разнасят асансьорите
по скучните етажи, аз виждам:
мойто детство се катери
по острите скали и по дърветата...
... И дядо пак ме учи да обяздвам.
Жребецът вече седми ден ме хвърля,
а дядо се усмихва и ми казва:
"Ти носиш мойто име, запомни -
Животът честичко ще те събаря,
но ти се вкопчвай в гривата му пак!"
... И ето ни със дядо на пчелина.
Доскоро полуделите пчели
послушно се завръщат
и натежават като златен грозд
върху брадата му.
И аз посягам
към меда и жилото!
цитирано от публикация на Николай Гюлов от гр. Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар